Потънали в петна от светлина
Дали нещастен съм в момента от това,
че стиховете ми – трева неокосена
погалва вятътът роден във твойте дрехи?
Потънали в петна от светлина,
летящи през въздушните пътеки
пчелите следват ароматната следа...
И с песента събудена от Радостта
и в порива на Любовта родено
да дишам става някак си по-леко.
Дали щастлив съм във момента от това
че устните ти пак нашепват ми обичам те?
В ушите ми кънти това безкрайно ехо...
Дърветата, окъпани в зелено,
приканват птиците да обновят гнездата...
Април угасва в стъпките на Май!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Ангел Милев Всички права запазени
