Потъвам всеки ден.
По няколко пъти.
Потъвам в онази дълбока,
зелена вселена от яркост,
от блатно спокойствие.
Потъвам в дванайстия цвят.
Във синята старост.
Заобиколен от топли очи,
благи очи.
Мъдри, големи очи,
които не питат.
Не питат откъде идвам и какво се е случило. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация