7.12.2012 г., 19:21

Повече

624 0 0

Ден, нагазил във дълбоки преспи.

Непреходен и мълчалив. И непонятен.

Безизразният мъртъв храст подсеща,

че безценният живот се е обезценил ужасно.

Всеки клон –

спасителната сламка за души човешки,

пак обсипан е със тягостно безвремие.

От небето се изсипва ледена тъга. Отгоре.

Нямам повече минути за пилеене.

Нямам повече любов из коридорите

на затлачената ми аорта.

Нямам повече свободни глътки въздух... Време.

Нито проход или брод. И даже порта.

Всички мигове от побелелия живот за теб са.

И кристалните сълзи в душата ми са вече прах.

Вглеждах се дълбоко в тях и виждах тебе.

Как да те превърна в снежен призрак – не успях.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Константин Дренски Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...