Ти хората не категоризирай
и думите претегляй на везна.
Човешкото достойнство не презирай
и не руши издигната стена.
Не си мисли, че само ти си важен
и всеки трябва да се поклони.
Знай, няма хорски пристан маловажен
и всеки огън пръска сам искри.
Не подценявай чуждата надежда,
в душата на човека не рови!
Дори със гняв и жлъч да те поглежда -
пак добротата в него потърси.
Ти хората не стъпквай като мравки
и не прави от стореното фарс.
Защото знай, че твоите подигравки
напук над тебе ще танцуват валс!
© Наташа Басарова Всички права запазени