10.02.2024 г., 14:12

Повеление

463 2 3

Ти хората не категоризирай

и думите претегляй на везна.
Човешкото достойнство не презирай
и не руши издигната стена.

 

Не си мисли, че само ти си важен
и всеки трябва да се поклони.
Знай, няма хорски пристан маловажен
и всеки огън пръска сам искри.

 

Не подценявай чуждата надежда,
в душата на човека не рови!
Дори със гняв и жлъч да те поглежда -
пак добротата в него потърси.

 

Ти хората не стъпквай като мравки
и не прави от стореното фарс.
Защото знай, че твоите подигравки
напук над тебе ще танцуват валс!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Наташа Басарова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...