voda (Елица Ангелова)
586 14113
3.07.2012 г., 20:36 ч.

Поверие 

  Поезия » Друга
679 1 14

Когато някой се роди, изгрява

в небето малка сребърна звезда.

Тя пътя му в живота направлява,

защото от самия Бог е дар.

 

Но щом умре, тя слиза на Земята –

на друга мястото си да отстъпи.

 

Голямо е небето. Необятно.

Но пак не стига.

Затова сме смъртни.

 

© Елица Ангелова Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • Зачетох се..
  • Отново красота и изящество! Обичам да те чета! Поздрави!
  • Кратко ,силно и хубаво!Поздрави!
  • Ели, прекрасно. Толкова е истинско макар и малко тъжно. Поздрав !
  • Благодаря за прочита и за споделените мисли, Приятели!
  • Малка прелест, Ели! Поздрави!
  • Такава е горчивата истина, но нека да светим, докато сме живи!
  • Споделям... Поздрав сърдечен, Ели!
  • Интересно поверие! Кой знае? Във всяко има и частица истина...
    Поздрави!
  • !
  • Голямо е небето. Необятно.
    Но пак не стига.
    Затова сме смъртни.
    Харесах твоята философия!
    Поздрав!
  • Небе окъпано в лъчи,
    за теб една звезда изгрява.
    И късче синева в твоите очи
    блести и пътя озарява.
    ---------------------------------------
    Привличащи магически сияния
    докосват нашите души.
    ---------------------------------------
    Хубав и интересен стих
    на едно поверие за живота!
    Поздрави, Ели!
  • Усмихна ме, Зап.
    Благодаря на всички!
  • Навсякъде е криза!Поздрав,Ели!
Предложения
: ??:??