Аз трябваше да знам, че ще боли.
Така е, щом изгубим нещо истинско.
За мене беше ти като морфин.
На сляпа се прествувах. Краят идваше.
И аз съм си виновна за това.
Безмълвна те оставих да си тръгнеш.
Сами си знаят босите крака
как пътят надалеч бе жар и тръни.
И всяка молекула кислород
стопява се на рана по езика ми.
Вледява бавно белия ми дроб,
така че да не мога да извикам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация