Аз трябваше да знам, че ще боли.
Така е, щом изгубим нещо истинско.
За мене беше ти като морфин.
На сляпа се прествувах. Краят идваше.
И аз съм си виновна за това.
Безмълвна те оставих да си тръгнеш.
Сами си знаят босите крака
как пътят надалеч бе жар и тръни.
И всяка молекула кислород
стопява се на рана по езика ми.
Вледява бавно белия ми дроб,
така че да не мога да извикам. ...