Сибир
Аз трябваше да знам, че ще боли.
Така е, щом изгубим нещо истинско.
За мене беше ти като морфин.
На сляпа се прествувах. Краят идваше.
И аз съм си виновна за това.
Безмълвна те оставих да си тръгнеш.
Сами си знаят босите крака
как пътят надалеч бе жар и тръни.
И всяка молекула кислород
стопява се на рана по езика ми.
Вледява бавно белия ми дроб,
така че да не мога да извикам.
Аз трябваше да знам за този студ.
А хукнах да си диря дом във степите.
Престорих се, че твоя глас не чух,
когато ми предлагаше убежище.
Сега сама пред себе си отричам
какво във ада зъл ме съхранява:
единствен онзи спомен за очите ти.
И само той сърцето диво сгрява.
Голямо си ми удоволствие ти... А това сибирско нещо е брутално! Отмък към любимостите :*
