Повикай ме
Повикай ме!
Изпитваш ли понякога желание,
когато се зарадваш, да крещиш,
да стискаш силно, в бездихание,
от щастие, и нежно да душѝш?
Усещаш ли, когато те прегръщат,
сълзите да изпиват със целувки?
Ръце да те погалят – груби, мъжки,
а после да заспиваш със милувки..
Харесваш ли по голото си тяло,
след изблици на жар, да те боли,
а после да си толкоз огладняла,
но пак за страст да имаш апетит?...
Обичаш ли, когато е студено,
да имаш със кого да се завиеш,
и кротко, влюбено, смутено,
във скута му удобно да се свиеш?..
Попитах те за всичко, но мълчиш..
Главата си вдигни, и не унивай!
Сама Жена, не трябва да стои,
ще бъда твой, ти само ме повикай!...
Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
04.05.2017
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Данаил Антонов Всички права запазени
