Повикай ме
Повикай ме!
Изпитваш ли понякога желание,
когато се зарадваш, да крещиш,
да стискаш силно, в бездихание,
от щастие, и нежно да душѝш?
Усещаш ли, когато те прегръщат,
сълзите да изпиват със целувки?
Ръце да те погалят – груби, мъжки,
а после да заспиваш със милувки..
Харесваш ли по голото си тяло,
след изблици на жар, да те боли,
а после да си толкоз огладняла,
но пак за страст да имаш апетит?...
Обичаш ли, когато е студено,
да имаш със кого да се завиеш,
и кротко, влюбено, смутено,
във скута му удобно да се свиеш?..
Попитах те за всичко, но мълчиш..
Главата си вдигни, и не унивай!
Сама Жена, не трябва да стои,
ще бъда твой, ти само ме повикай!...
Данаил Антонов
Danny Diester
Diester's Poetry
04.05.2017
© Данаил Антонов All rights reserved.
