15.11.2022 г., 10:35

Повикай ме

569 0 0

Повикай ме, когато
сърцето ти плаче 
и аз ще дойда... 
Повикай ме, когато
сълзят очите 
и правят 
пълноводни реките 
и аз ще дойда... 
Ще утеша сърцето, 
ще пресуша реките, 
бликнали от очите ти
и ще си тръгна 
с безценен дар,
плачещо сърце, 
пресечено от реките 
на твоите сълзи.
Ще си тръгна... 
Но ти повикай ме!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Данова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...