Повикай ме
Повикай ме, когато
сърцето ти плаче
и аз ще дойда...
Повикай ме, когато
сълзят очите
и правят
пълноводни реките
и аз ще дойда...
Ще утеша сърцето,
ще пресуша реките,
бликнали от очите ти
и ще си тръгна
с безценен дар,
плачещо сърце,
пресечено от реките
на твоите сълзи.
Ще си тръгна...
Но ти повикай ме!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Данова Всички права запазени