15.11.2022 г., 10:35

Повикай ме

575 0 0

Повикай ме, когато
сърцето ти плаче 
и аз ще дойда... 
Повикай ме, когато
сълзят очите 
и правят 
пълноводни реките 
и аз ще дойда... 
Ще утеша сърцето, 
ще пресуша реките, 
бликнали от очите ти
и ще си тръгна 
с безценен дар,
плачещо сърце, 
пресечено от реките 
на твоите сълзи.
Ще си тръгна... 
Но ти повикай ме!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Данова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...