19.05.2007 г., 21:54 ч.

ПОВИКАЙ МЕ 

  Поезия
684 0 4
Когато самотата те прегърне,
влез със вятъра в мойта стая,
за да зная, че ме има,
за да знам, че ме желаеш!
Когато стените тихичко
името ми крещят,
на моята врата звънни,
не аз - очите
търсещи ще ти отворят
и пак ще седнеш срещу мене
и не с думи,
само с поглед
ще се разберем.
Ала тебе пак те няма...
Когато някога се сетиш, че ме има,
повикай ме -
да ме обичаш.

© Симона Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??