Simon4eto (Симона Иванова)
46 37
May 19, 2007, 9:54 PM

ПОВИКАЙ МЕ 

  Poetry
683 0 4
Когато самотата те прегърне,
влез със вятъра в мойта стая,
за да зная, че ме има,
за да знам, че ме желаеш!
Когато стените тихичко
името ми крещят,
на моята врата звънни,
не аз - очите
търсещи ще ти отворят
и пак ще седнеш срещу мене
и не с думи,
само с поглед
ще се разберем.
Ала тебе пак те няма...
Когато някога се сетиш, че ме има,
повикай ме -
да ме обичаш.

© Симона Иванова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??