25.08.2012 г., 9:45

Повикай ме

1.2K 0 26

Ще те примамва всеки кръстопът

и всичките посоки ще са твои.

Под сенки на жени ще се рушат

на дните ти измамните устои...

 

Не бях принцеса, нито Пепеляшка.

И Спящата красавица не бях.

Избирах пътища трънливи, прашни -

към теб вървях. И падах, и пълзях.

 

И още чакам.... Както лист отронен

се лутам в есенния листопад.

В пръстта ще легна - семенце от спомен.

Повикай ме - и ще поникна пак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много поетичен коментар, Мариан!
    Чух ручейния ти шепот и литвам през океаните...
  • Идеята, Свилене, е, че го обичам и му прощавам забежките...
    А ритъм има, защото стихът ми е издържан в ПЕТОСТЪПЕН ЯМБ!

    Сашо и Михаил-Огнян, благодаря ви за прочита и за изразеното мнение!
  • В очите ти едно Небе се отразява
    и моят свят във тях е потопен.
    Душата ти красива загадка си остава,
    сърцето ти докосвам и скътана си в мен.
    -------------------------------------
    Има много пътеки примамливи,
    но пътят за мене е само един.
    Към теб вървя и дано щом пребродя ги
    да ме срещнат Любов и мечти.
    -------------------------------------
    И те търся край морето с лунна пътека.
    Нахлуваш в сънищата ми отново пак.
    Дано да чуеш моя зов и нежен шепот,
    пълна с обич, като звезден водопад.
    -------------------------------------
    Красив стих за Любовта!
    За трудния път към нея
    и притегателната й сила!
    Със силно въздействие
    и докосващ сърцето и душата!
    Поздрави, Ели!
  • И още чакам.... Както лист отронен

    се лутам в есенния листопад.

    В пръстта ще легна - семенце от спомен.

    Повикай ме - и ще поникна пак.


    Поезия!!!
    Поздравления,Ели!
  • Благодаря, Роси!

Избор на редактора

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...