25.08.2012 г., 9:45

Повикай ме

1.2K 0 26

Ще те примамва всеки кръстопът

и всичките посоки ще са твои.

Под сенки на жени ще се рушат

на дните ти измамните устои...

 

Не бях принцеса, нито Пепеляшка.

И Спящата красавица не бях.

Избирах пътища трънливи, прашни -

към теб вървях. И падах, и пълзях.

 

И още чакам.... Както лист отронен

се лутам в есенния листопад.

В пръстта ще легна - семенце от спомен.

Повикай ме - и ще поникна пак.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елица Ангелова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Много поетичен коментар, Мариан!
    Чух ручейния ти шепот и литвам през океаните...
  • Идеята, Свилене, е, че го обичам и му прощавам забежките...
    А ритъм има, защото стихът ми е издържан в ПЕТОСТЪПЕН ЯМБ!

    Сашо и Михаил-Огнян, благодаря ви за прочита и за изразеното мнение!
  • В очите ти едно Небе се отразява
    и моят свят във тях е потопен.
    Душата ти красива загадка си остава,
    сърцето ти докосвам и скътана си в мен.
    -------------------------------------
    Има много пътеки примамливи,
    но пътят за мене е само един.
    Към теб вървя и дано щом пребродя ги
    да ме срещнат Любов и мечти.
    -------------------------------------
    И те търся край морето с лунна пътека.
    Нахлуваш в сънищата ми отново пак.
    Дано да чуеш моя зов и нежен шепот,
    пълна с обич, като звезден водопад.
    -------------------------------------
    Красив стих за Любовта!
    За трудния път към нея
    и притегателната й сила!
    Със силно въздействие
    и докосващ сърцето и душата!
    Поздрави, Ели!
  • И още чакам.... Както лист отронен

    се лутам в есенния листопад.

    В пръстта ще легна - семенце от спомен.

    Повикай ме - и ще поникна пак.


    Поезия!!!
    Поздравления,Ели!
  • Благодаря, Роси!

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...