Ще те примамва всеки кръстопът
и всичките посоки ще са твои.
Под сенки на жени ще се рушат
на дните ти измамните устои...
Не бях принцеса, нито Пепеляшка.
И Спящата красавица не бях.
Избирах пътища трънливи, прашни -
към теб вървях. И падах, и пълзях.
И още чакам.... Както лист отронен
се лутам в есенния листопад.
В пръстта ще легна - семенце от спомен.
Повикай ме - и ще поникна пак.
© Елица Ангелова Всички права запазени
Чух ручейния ти шепот и литвам през океаните...