Aug 25, 2012, 9:45 AM

Повикай ме

  Poetry » Love
1.2K 0 26

Ще те примамва всеки кръстопът

и всичките посоки ще са твои.

Под сенки на жени ще се рушат

на дните ти измамните устои...

 

Не бях принцеса, нито Пепеляшка.

И Спящата красавица не бях.

Избирах пътища трънливи, прашни -

към теб вървях. И падах, и пълзях.

 

И още чакам.... Както лист отронен

се лутам в есенния листопад.

В пръстта ще легна - семенце от спомен.

Повикай ме - и ще поникна пак.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Елица Ангелова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Много поетичен коментар, Мариан!
    Чух ручейния ти шепот и литвам през океаните...
  • Идеята, Свилене, е, че го обичам и му прощавам забежките...
    А ритъм има, защото стихът ми е издържан в ПЕТОСТЪПЕН ЯМБ!

    Сашо и Михаил-Огнян, благодаря ви за прочита и за изразеното мнение!
  • В очите ти едно Небе се отразява
    и моят свят във тях е потопен.
    Душата ти красива загадка си остава,
    сърцето ти докосвам и скътана си в мен.
    -------------------------------------
    Има много пътеки примамливи,
    но пътят за мене е само един.
    Към теб вървя и дано щом пребродя ги
    да ме срещнат Любов и мечти.
    -------------------------------------
    И те търся край морето с лунна пътека.
    Нахлуваш в сънищата ми отново пак.
    Дано да чуеш моя зов и нежен шепот,
    пълна с обич, като звезден водопад.
    -------------------------------------
    Красив стих за Любовта!
    За трудния път към нея
    и притегателната й сила!
    Със силно въздействие
    и докосващ сърцето и душата!
    Поздрави, Ели!
  • И още чакам.... Както лист отронен

    се лутам в есенния листопад.

    В пръстта ще легна - семенце от спомен.

    Повикай ме - и ще поникна пак.


    Поезия!!!
    Поздравления,Ели!
  • Благодаря, Роси!

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...