1.09.2012 г., 22:36

Повикай ме

955 0 0

Подкани ме да пия от извора

на благата в твоите очи, 

не оставяй на мене избора,

нали затова сме жени,

да сме лабилни и красиви,

да сме там, когато сме нужни,

да сме нежни, но нивга натрапчиви,

да сме потайни, ревниви и чужди... 

Не ме оставяй да се лутам в тъмното, 

покажи ми малко светлина,

ако наистина не виждаш в очите ми дъното,

потопи се в тях, ела с мен в безкрайността.

Ако не беше лъжа онзи полъх,

който усещах в целувките,

то хвани ми ръката, поведи ме в полет,

покажи ми Земята от друга страна! 

Повикай ме, дори да шептиш, ще те чуя,

ослушвам се всяка секунда за жадния ти зов,

повикай ме, всичко зарязвам и идвам,

зажадняла съм ужасно за мъничко от твойта любов!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Авелина Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...