Sep 1, 2012, 10:36 PM

Повикай ме

  Poetry » Love
959 0 0

Подкани ме да пия от извора

на благата в твоите очи, 

не оставяй на мене избора,

нали затова сме жени,

да сме лабилни и красиви,

да сме там, когато сме нужни,

да сме нежни, но нивга натрапчиви,

да сме потайни, ревниви и чужди... 

Не ме оставяй да се лутам в тъмното, 

покажи ми малко светлина,

ако наистина не виждаш в очите ми дъното,

потопи се в тях, ела с мен в безкрайността.

Ако не беше лъжа онзи полъх,

който усещах в целувките,

то хвани ми ръката, поведи ме в полет,

покажи ми Земята от друга страна! 

Повикай ме, дори да шептиш, ще те чуя,

ослушвам се всяка секунда за жадния ти зов,

повикай ме, всичко зарязвам и идвам,

зажадняла съм ужасно за мъничко от твойта любов!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Авелина All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...