16.10.2011 г., 17:30

Повикана нежност

2.2K 0 33

 

Докосване нежно - тихо безумие,

повикана с мислите длан

и ласка от твоето кратко присъствие,

звучащо почти като блян.

 

Прошепнати думи, до болка стаявани,

и срещнати мисли, очи в очи,

очаквани мигове - пупурно пламнали,

в безсъници палени толкова дни.

 

Повикана нежност, чуй ме, почакай ме,

недей си отива, за миг остани,

недей да оставяш угаснали заници

във мойте бездомни сини очи.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Сеси Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...