12.06.2009 г., 0:55

Повторно

1K 0 13

Огледай се! Какво ти имаш?
Все същото, нали?!
А пита ли се и какво ти взимаш?
Това ли бе? Дали?

Отхапваш твърде смело!
Ябълката е червива?
Не, това е само твое дело,
насила никой не налива.

Нима не питаш се дали е честно?!
Нима не искаш да не те боли?
Дали пък няма да е интересно,
ако като нас не станеш ти:

Привидно праведен, ще ти хареса,
привидно честен, опитай ти поне веднъж,
привиден принц, на мнимата принцеса,
привидно се прави на мъж.

Стъпка само, малка стъпка,
и разликите ни ще заличим,
най-важното е да изпитваш тръпка,
а за останалото ще мълчим.

Обръщаш гръб!? Защо, така не може!
Пак ще си сам, пак в гърло буца ще засяда.
Не тръгвай, за тебе бе това прекрасно ложе...
Е, както искаш, и без това не ни подхождаш в ада.


Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Никодим Сертов Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Без привидности нима може :Р
    Без тях може би адът щеше да е още по-живописен?!
    Поздрави!
  • Никога не съм бил добър в 'какво е искал да каже автора"
    Но след пояснението вече съжалявам, че не ти писах 6 и 1/2
  • Ядрен Страх :P

    За взаимното съжителство човешко,
    говорех аз за този Ад,
    във който си е толкоз жежко,
    че би му завидял и дявола, така е мисля, брат.

    Откровенчо, ми няма нравстена или дидактична подкатегории, тези литературни форми изчезнали още през 19-ти век.

    Нели и аз се пообърках.

  • Интересен диалог !! И естествено, пак за ада чакаме билети !!
    Всъщност за кой кръг на АДА ?
    Харесах откровеността ти Никодим !!

    Е, както искаш, и без това не ни подхождаш в ада.

  • "Привидно праведен, ще ти хареса,
    привидно честен, опитай ти поне веднъж,
    привиден принц, на мнимата принцеса,
    привидно се прави на мъж..."
    ???!!!
    ПП.
    Извинявай, защо няма подкатегория?

Избор на редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...