Огледай се! Какво ти имаш?
Все същото, нали?!
А пита ли се и какво ти взимаш?
Това ли бе? Дали?
Отхапваш твърде смело!
Ябълката е червива?
Не, това е само твое дело,
насила никой не налива.
Нима не питаш се дали е честно?!
Нима не искаш да не те боли?
Дали пък няма да е интересно,
ако като нас не станеш ти:
Привидно праведен, ще ти хареса,
привидно честен, опитай ти поне веднъж,
привиден принц, на мнимата принцеса,
привидно се прави на мъж.
Стъпка само, малка стъпка,
и разликите ни ще заличим,
най-важното е да изпитваш тръпка,
а за останалото ще мълчим.
Обръщаш гръб!? Защо, така не може!
Пак ще си сам, пак в гърло буца ще засяда.
Не тръгвай, за тебе бе това прекрасно ложе...
Е, както искаш, и без това не ни подхождаш в ада.
© Никодим Сертов All rights reserved.
Без тях може би адът щеше да е още по-живописен?!
Поздрави!