9.08.2019 г., 7:45

Повярвах в любовта

914 0 0

Повярвах сляпо в любовта,

вярвах, че е вечна.

И от щастие хвърчах,

трудности  не срещах.

 

Но лъжовна тя била,

а от нея толкова боли.

Но за истинската обич,

тя е просто кат игра.

 

Аз не вярвам, че те няма,

ти единствена красива.

С толкова мечти, цветя,

топла ласка и съдба.

 

Ручейчето пак шуми,

пее песничка любима,

за щастливите сърца,

вярващи в любовта.



 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Елена Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...