15.11.2006 г., 13:51

Повярвай...

998 0 11

За тебе  в този миг аз  пиша,

за чувствата, стаени в мен,

няма те и скитам в нищото,

а там животът е студен.

Как искам да се върнеш у дома!

Вятър свири, сиво е небето.

Изгубих се отново в  самота,

чакаща безмълвна край морето.

Аз галя твоите очи насън,

скръбта ми тихо стене в здрача.

Студено, мокро е сега навън -

не е дъждът, аз просто плача.

Очаквам те, далечна и сама,

в сърцето ми си ти закотвен.

Повярвай, липсваш ми сега!

Ела! Не искам да си само спомен!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Людмила Нилсън Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...