Повярвай...
За тебе в този миг аз пиша,
за чувствата, стаени в мен,
няма те и скитам в нищото,
а там животът е студен.
Как искам да се върнеш у дома!
Вятър свири, сиво е небето.
Изгубих се отново в самота,
чакаща безмълвна край морето.
Аз галя твоите очи насън,
скръбта ми тихо стене в здрача.
Студено, мокро е сега навън -
не е дъждът, аз просто плача.
Очаквам те, далечна и сама,
в сърцето ми си ти закотвен.
Повярвай, липсваш ми сега!
Ела! Не искам да си само спомен!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Людмила Нилсън Всички права запазени
