Повярвай...
За тебе в този миг аз пиша,
за чувствата, стаени в мен,
няма те и скитам в нищото,
а там животът е студен.
Как искам да се върнеш у дома!
Вятър свири, сиво е небето.
Изгубих се отново в самота,
чакаща безмълвна край морето.
Аз галя твоите очи насън,
скръбта ми тихо стене в здрача.
Студено, мокро е сега навън -
не е дъждът, аз просто плача.
Очаквам те, далечна и сама,
в сърцето ми си ти закотвен.
Повярвай, липсваш ми сега!
Ела! Не искам да си само спомен!
© Людмила Нилсън All rights reserved.
