15 nov 2006, 13:51

Повярвай... 

  Poesía
815 0 11

За тебе  в този миг аз  пиша,

за чувствата, стаени в мен,

няма те и скитам в нищото,

а там животът е студен.

Как искам да се върнеш у дома!

Вятър свири, сиво е небето.

Изгубих се отново в  самота,

чакаща безмълвна край морето.

Аз галя твоите очи насън,

скръбта ми тихо стене в здрача.

Студено, мокро е сега навън -

не е дъждът, аз просто плача.

Очаквам те, далечна и сама,

в сърцето ми си ти закотвен.

Повярвай, липсваш ми сега!

Ела! Не искам да си само спомен!

© Людмила Нилсън Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Страхотно е!
  • Ухааааа ...някои как ги чакат!!!
    ***
    Хубаво желание ,
    Поздрави и сини усмивки!!!
  • "Да, мокро е сега навън...

    не е дъждът, аз просто плача."
    Хубав стих!

  • Хубав стих! Поздрави!
  • Много мило скъпичка! Целувам те!
  • Ще дойде !!!
  • Мого хубаво !!!
    Поздрави
  • Красив и обичащ стих,Кити!
    А Бог е казал: Поискай и ще ти се даде!
  • Тъжно, самотно е сърцето,
    далеч е той, накрай света.
    Сълзи се стичат по лицето,
    валят очите,страдат за мъжа.
    Поспри, страните си изтрий,
    и покажи, че силна си жена.
    Огъня в сърцето си не крий
    отвори душата си за любовта.

    Поздрав и усмивка за прекрасния стих Кити,
    той ще дойде, отвори душа и очаквай мига ...
  • Браво,Кити!
  • Много хубав стих, Кити!!!
    Вярвай и един ден ще се сбъднат всичките ти желания!!!
    Поздрави!!!
Propuestas
: ??:??