Повярвай в себе си веднъж
Вържи косите си със топъл здрач,
Докосвай ме със погледи самотни...
И сънища разказвай ми – без глас,
и нека тишината да говори...
Налей ми чаша със шампанско - смях...
пенлив като реката на живота...
Обичам да усещам, че съм в грях
и да вървя по хълмове - голготи.
Насичай ме на мигове с ръка...
гневи в мен мъжкото, да иска прошка.
Събличай тази рокля от тъга,
във мислите ти тази нощ ще постя...
Обичай ме солено, като мъж...
сълзите ти ще са росата утре.
Повярвай в себе си поне веднъж -
богиня си на дявола ти вътре...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Михаил Цветански Всички права запазени
