ekstasis (Михаил Цветански) ekstasis (Михаил Цветански)
13 589
Jan 28, 2015, 10:43 PM

Повярвай в себе си веднъж

  Poetry » Love
719 1 2

Вържи косите си със топъл здрач,
Докосвай ме със погледи самотни...
И сънища разказвай ми – без глас,
и нека тишината да говори...

Налей ми чаша със шампанско - смях...
пенлив като реката на живота...
Обичам да усещам, че съм в грях
и да вървя по хълмове - голготи.

Насичай ме на мигове с ръка...
гневи в мен мъжкото, да иска прошка.
Събличай тази рокля от тъга,
във мислите ти тази нощ ще постя...

Обичай ме солено, като мъж...
сълзите ти ще са росата утре.
Повярвай в себе си поне веднъж -
богиня си на дявола ти вътре...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Михаил Цветански All rights reserved.

Please rate anonymously and conscientiously.

Comments

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.5K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.1K 5.0

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poetry 5.3K 5.0