Позна

16.12.2008 г., 20:03 ч.

Поезия

680 0 2

Понякога си много надалеч

от всичко мое толкова създавано,

от всичко, през очите ми преминало

и всичко ти се струва кратък скеч,

забравим с годините.

А аз творя чрез теб и другите,

творя живот, рисувам го със скечове,

но в мене са се впили безнадеждно

такива смешни спомени от времето.

Безумиците и прищевките са бремето.

Душата ми е пушaк в малка грозна стая.

Картината една е, а мени се

в покоряващия ум - проклет да е.

Проклето да е всичко тъй далечно.

Аз съм тук. Ти не чуваш моя стон,

тъй нелеп, а всъщност е единствен

и е вечен.

Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.

doreto66 (Дора Павлова)

2008-12-16T21:41:31+02:00

Идеята е добра и не заслужава да остане в този си вид.
Поогледай го още и си "поиграй" с думите.
kity (Людмила Нилсън)

2008-12-16T20:08:38+02:00

Много нахвърлени мисли, че се обърках. Според мен няма лоши стихове, има недоразвити. Този е такъв. Успех!