Позна
1K
0
2
Понякога си много надалеч
от всичко мое толкова създавано,
от всичко, през очите ми преминало
и всичко ти се струва кратък скеч,
забравим с годините.
А аз творя чрез теб и другите,
творя живот, рисувам го със скечове,
но в мене са се впили безнадеждно
такива смешни спомени от времето.
Безумиците и прищевките са бремето.
Душата ми е пушaк в малка грозна стая.
Картината една е, а мени се
в покоряващия ум - проклет да е.
Проклето да е всичко тъй далечно.
Аз съм тук. Ти не чуваш моя стон,
тъй нелеп, а всъщност е единствен
и е вечен.
© Полина димова All rights reserved.
