Познах те -
по китката, белязана с писец,
по пръстите, треперещи от обич,
по силуета светъл,
по ризата, потрепваща при залез
и по лицето ти, изписано с живец.
Познах те по очите ти широки
и по сърцето ти, разтворено докрай.
Познах те и по устните, присвити
в целувка,
като орнамент.
И по нозете, недокосващи земята,
познах те...
Гондолите край нас се разлюляха
и песен бреговете им запяха,
когато приближи и ме обгърна
с еленов дъх...
Очите ми тогава ослепяха,
на пепел се превърнаха и сляха
се всички цветове
в един...
По него те познах и по сълзата,
отронена от лявото око
в реки, разпливащи позлата...
Познах те
като Светлина във Светлината.
© Йоанна Всички права запазени