29 сент. 2005 г., 20:20

Познах те

1.4K 0 8

Познах те -
по китката, белязана с писец,
по пръстите, треперещи от обич,
по силуета светъл,
по ризата, потрепваща при залез
и по лицето ти, изписано с живец.
Познах те по очите ти широки
и по сърцето ти, разтворено докрай.
Познах те и по устните, присвити
в целувка,
като орнамент.
И по нозете, недокосващи земята,
познах те...
Гондолите край нас се разлюляха
и песен бреговете им запяха,
когато приближи и ме обгърна
с еленов дъх...
Очите ми тогава ослепяха,
на пепел се превърнаха и сляха
се всички цветове 
в един...
По него те познах и по сълзата,
отронена от лявото око
в реки, разпливащи позлата...

Познах те
като Светлина във Светлината.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Йоанна Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...