Sep 29, 2005, 8:20 PM

Познах те

  Poetry
1.4K 0 8

Познах те -
по китката, белязана с писец,
по пръстите, треперещи от обич,
по силуета светъл,
по ризата, потрепваща при залез
и по лицето ти, изписано с живец.
Познах те по очите ти широки
и по сърцето ти, разтворено докрай.
Познах те и по устните, присвити
в целувка,
като орнамент.
И по нозете, недокосващи земята,
познах те...
Гондолите край нас се разлюляха
и песен бреговете им запяха,
когато приближи и ме обгърна
с еленов дъх...
Очите ми тогава ослепяха,
на пепел се превърнаха и сляха
се всички цветове 
в един...
По него те познах и по сълзата,
отронена от лявото око
в реки, разпливащи позлата...

Познах те
като Светлина във Светлината.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Йоанна All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....