1.07.2011 г., 20:01

Позната свобода с нови правила

615 0 1

Игра на думи е това,

игра със простички слова,

ала всъщност е стих,

който на тебе посветих,

защото те обичам - измама няма,

че те познавам - лъжа голяма,

но зная, че си като мен,

борец за свобода в този ден,

от враговете и живота несломен.

За идеала ти живееш

и гордо ти се смееш,

дори когато каузата се губи като в блато

и няма вече нищо свято


Дори тогава, когато нищо не остава,

не ще се бориш ти за слава,

а ще отидеш на площада

и ще разбиеш чуждата блокада,

за да докажеш, че има спаведливост

за  всяка господарска нечестивост.

Не ще дочакаш някой да ти заповяда,

да паднеш и да молиш за пощада.

Защо живеем днес в бездушно време,

не бяхме ли преди велико племе,

а сега да сме добри е бреме.

Кога ще се събудим и ще прозрем,

че враговете за приятели днес ще изберем.

Доброто е у нас ще разберем.

Какво, нима се осъзнахте, че е вече време

на алчните униформите да съблечем,

а сърцата и умовете си в едно да съберем.

Излез, човеко, от окопите,

на свободата положи основите,

защото не си скот,

а си роден за достоен живот.

Опитай се да намериш своя кивот.

Ти знаеше, че можеш да избягаш,

но клетва за вярност днес полагаш, 

за бъдещето и живота си не се страхуваш,

на ничии господари не робуваш,

за своите мечти ще се бунтуваш.



Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Иван Илиев Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Писмо до другия край на земята

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...