Игра на думи е това,
игра със простички слова,
ала всъщност е стих,
който на тебе посветих,
защото те обичам - измама няма,
че те познавам - лъжа голяма,
но зная, че си като мен,
борец за свобода в този ден,
от враговете и живота несломен.
За идеала ти живееш
и гордо ти се смееш,
дори когато каузата се губи като в блато
и няма вече нищо свято
Дори тогава, когато нищо не остава,
не ще се бориш ти за слава,
а ще отидеш на площада
и ще разбиеш чуждата блокада,
за да докажеш, че има спаведливост
за всяка господарска нечестивост.
Не ще дочакаш някой да ти заповяда,
да паднеш и да молиш за пощада.
Защо живеем днес в бездушно време,
не бяхме ли преди велико племе,
а сега да сме добри е бреме.
Кога ще се събудим и ще прозрем,
че враговете за приятели днес ще изберем.
Доброто е у нас ще разберем.
Какво, нима се осъзнахте, че е вече време
на алчните униформите да съблечем,
а сърцата и умовете си в едно да съберем.
Излез, човеко, от окопите,
на свободата положи основите,
защото не си скот,
а си роден за достоен живот.
Опитай се да намериш своя кивот.
Ти знаеше, че можеш да избягаш,
но клетва за вярност днес полагаш,
за бъдещето и живота си не се страхуваш,
на ничии господари не робуваш,
за своите мечти ще се бунтуваш.
© Иван Илиев Всички права запазени