Познавам те. Голямата стрелка си.
Минава кораб с алени платна.
Не е това, което ти изглежда.
Доплавали русалки край брега
жонглират с изоставени копнежи.
Разделят се вълните от брега.
Не е това, което ти се струва.
Отдръпне ли се златната вода,
притихва смелостта да се изгубя.
Намираме се в свои дълбини,
измислени от почерци и поглед...
Не е това, което сме били,
а друга да съм, то е невъзможно.
Завъртаме се в бързи часове.
Познавам те. Голямата стрелка си,
но нищичко не е, което е,
защото няма обичайно щастие.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
