1.05.2018 г., 16:15 ч.
Познавам те. Голямата стрелка си.
Минава кораб с алени платна.
Не е това, което ти изглежда.
Доплавали русалки край брега
жонглират с изоставени копнежи.
Разделят се вълните от брега.
Не е това, което ти се струва.
Отдръпне ли се златната вода,
притихва смелостта да се изгубя.
Намираме се в свои дълбини,
измислени от почерци и поглед...
Не е това, което сме били,
а друга да съм, то е невъзможно.
Завъртаме се в бързи часове.
Познавам те. Голямата стрелка си,
но нищичко не е, което е,
защото няма обичайно щастие.
Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
-
Брилянтен стих! Влиза заслужено в любими!
-
Нищо не е такова, каквото ни изглежда. Защото нашето въображение обогатява и видоизменя същността на нещата.
Една философия, която си изразила чрез образен и въздействаш изказ.
Поздравления, Райне! -
"но нищичко не е, което е,
защото няма обичайно щастие." -
оооо, голяма наслада, Райне!
-
Благодаря ви за присъствието и вниманието! Бъдете много вдъхновени!
-
Хубаво е!
-
Силно и завладяващо! Комплименти!
-
Надеждата да обсебим щастието е химера.Но мисълта,че търсим път към щастието ни дарява надежда да го търсим в илюзорното пространство.
Поздравления за размислите които предизвика,Райна! -
"...но нищичко не е, което е,
защото няма обичайно щастие."
Каква сентенция само - за финал! А на масите им се иска щастието да е обичайно. Да си го опасат като ливадка с люцерна, а после да си го из*кат. Гнусно ми е даже да си го мисля, а те го вършат ежедневно - борят се и мечтаят за това. А ако случайно ги споходи необичайното щастие, няма дори да го забележат /и слава богу!/.
"Отдръпне ли се златната вода,
притихва смелостта да се изгубя."
Дано златната вода никога да не се отдръпва, за да не търсим после раздавача на смелост и надежда.
Чудесен стих, Райна, който ще се помни! Честит празник от мен!
Предложения
© 2003-2024, Георги Колев. Всички права запазени. Произведенията са собственост на техните автори.
