1 may 2018, 16:15

Познавам те. Голямата стрелка си. 

  Poesía » De amor
649 9 9

 

Минава кораб с алени платна.

Не е това, което ти изглежда.

Доплавали русалки край брега

жонглират с изоставени копнежи.

 

Разделят се вълните от брега.

Не е това, което ти се струва.

Отдръпне ли се златната вода,

притихва смелостта да се изгубя.

 

Намираме се в свои дълбини,

измислени от почерци и поглед...

Не е това, което сме били,

а друга да съм, то е невъзможно.

 

Завъртаме се в бързи часове.

Познавам те. Голямата стрелка си,

но нищичко не е, което е,

защото няма обичайно щастие.

© Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
  • Брилянтен стих! Влиза заслужено в любими!
  • Нищо не е такова, каквото ни изглежда. Защото нашето въображение обогатява и видоизменя същността на нещата.
    Една философия, която си изразила чрез образен и въздействаш изказ.
    Поздравления, Райне!
  • "но нищичко не е, което е,
    защото няма обичайно щастие."
  • оооо, голяма наслада, Райне!
  • Благодаря ви за присъствието и вниманието! Бъдете много вдъхновени!
  • Хубаво е!
  • Силно и завладяващо! Комплименти!
  • Надеждата да обсебим щастието е химера.Но мисълта,че търсим път към щастието ни дарява надежда да го търсим в илюзорното пространство.
    Поздравления за размислите които предизвика,Райна!
  • "...но нищичко не е, което е,
    защото няма обичайно щастие."

    Каква сентенция само - за финал! А на масите им се иска щастието да е обичайно. Да си го опасат като ливадка с люцерна, а после да си го из*кат. Гнусно ми е даже да си го мисля, а те го вършат ежедневно - борят се и мечтаят за това. А ако случайно ги споходи необичайното щастие, няма дори да го забележат /и слава богу!/.

    "Отдръпне ли се златната вода,
    притихва смелостта да се изгубя."

    Дано златната вода никога да не се отдръпва, за да не търсим после раздавача на смелост и надежда.

    Чудесен стих, Райна, който ще се помни! Честит празник от мен!
Propuestas
: ??:??