Познавам те. Голямата стрелка си.
Минава кораб с алени платна.
Не е това, което ти изглежда.
Доплавали русалки край брега
жонглират с изоставени копнежи.
Разделят се вълните от брега.
Не е това, което ти се струва.
Отдръпне ли се златната вода,
притихва смелостта да се изгубя.
Намираме се в свои дълбини,
измислени от почерци и поглед...
Не е това, което сме били,
а друга да съм, то е невъзможно.
Завъртаме се в бързи часове.
Познавам те. Голямата стрелка си,
но нищичко не е, което е,
защото няма обичайно щастие.
