May 1, 2018, 4:15 PM
Познавам те. Голямата стрелка си.
Минава кораб с алени платна.
Не е това, което ти изглежда.
Доплавали русалки край брега
жонглират с изоставени копнежи.
Разделят се вълните от брега.
Не е това, което ти се струва.
Отдръпне ли се златната вода,
притихва смелостта да се изгубя.
Намираме се в свои дълбини,
измислени от почерци и поглед...
Не е това, което сме били,
а друга да съм, то е невъзможно.
Завъртаме се в бързи часове.
Познавам те. Голямата стрелка си,
но нищичко не е, което е,
защото няма обичайно щастие.
Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
-
Брилянтен стих! Влиза заслужено в любими!
-
Нищо не е такова, каквото ни изглежда. Защото нашето въображение обогатява и видоизменя същността на нещата.
Една философия, която си изразила чрез образен и въздействаш изказ.
Поздравления, Райне! -
"но нищичко не е, което е,
защото няма обичайно щастие." -
оооо, голяма наслада, Райне!
-
Благодаря ви за присъствието и вниманието! Бъдете много вдъхновени!
-
Хубаво е!
-
Силно и завладяващо! Комплименти!
-
Надеждата да обсебим щастието е химера.Но мисълта,че търсим път към щастието ни дарява надежда да го търсим в илюзорното пространство.
Поздравления за размислите които предизвика,Райна! -
"...но нищичко не е, което е,
защото няма обичайно щастие."
Каква сентенция само - за финал! А на масите им се иска щастието да е обичайно. Да си го опасат като ливадка с люцерна, а после да си го из*кат. Гнусно ми е даже да си го мисля, а те го вършат ежедневно - борят се и мечтаят за това. А ако случайно ги споходи необичайното щастие, няма дори да го забележат /и слава богу!/.
"Отдръпне ли се златната вода,
притихва смелостта да се изгубя."
Дано златната вода никога да не се отдръпва, за да не търсим после раздавача на смелост и надежда.
Чудесен стих, Райна, който ще се помни! Честит празник от мен!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
