18.06.2006 г., 10:05

Познавам ти нюансите на тишината

753 0 9




Познавам ти

нюансите

на тишината,

с които

пазим красотата

на твоето,

напиращо

мълчание,

което

ме лекува

от страдание,

защото си оставаш

с мен честита

с това,

че си за хората

открита

с доброта,

която в теб

извира,

неуморно

и в стиховете ти

пулсира,

готова

злото да прости

и в небеса

да полети,

навлизайки

дори в зоната

на трясък,

за да роди

от трепета

проблясък,

а с него

светлината

превръщаш

в път

на добрината.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Валери Рибаров Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Милата Соня!Мойсей ги реди тези рими....да не ти казвам колко време...
    Поздрав!
  • Здравей, Екстаз!
    Поздрав!
  • Здравей, Роси!
    С коментара си ти правиш полезно послание - когато се прави литература, са нужни и такива текстове, чието преодоляване има като свой плод и развитието на търсещите автори.Благодаря ти!
    Поздрав!
  • Здравей, Поли!
    Задаваш ми въпрос, на който знаеш, че не мога да не отговоря.Обосновал съм, чрез специална публикация,че съм автор със седем Музи, а сега добавям, че лирическите ми герои са хора, с които се гордея.
    Поздрав!
  • Всеки път се затруднявам да коментирам текстовете ти!
    За мен те не са просто послания,
    а път но който трябва да се върви
    за достигане и удържане на любовта!
    Поздрави!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...