Познавам ти
нюансите
на тишината,
с които
пазим красотата
на твоето,
напиращо
мълчание,
което
ме лекува
от страдание,
защото си оставаш
с мен честита
с това,
че си за хората
открита
с доброта,
която в теб
извира,
неуморно
и в стиховете ти
пулсира,
готова
злото да прости
и в небеса
да полети,
навлизайки
дори в зоната
на трясък,
за да роди
от трепета
проблясък,
а с него
светлината
превръщаш
в път
на добрината.
© Валери Рибаров All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
