Виждам очите ти и виждам цветовете в тях.
Виждам как приказно и вълшебно се преливат.
Напомнят ми на един приказен свят,
в който бих живяла.
Когато светлината ги огрее,
се виждат зелени полета с цветя по тях.
Там стъпвам боса,
защото искам да усетя с кожата си тяхната свобода.
Прекрасни зелени полета с жълти цветя.
Позволи ми да си откъсна от тях.
Обещавам да ги пазя и поливам,
за да останат все толкова ярки и красиви.
Позволи ми да легна върху тревата утринна роса
и да намокря косите си с нея.
Позволи ми да се слея с тази пролетна картина
и да остана там поне за една нощ.
Нека тази нощ да бъде тази, след която идва лятото,
за да усетя и нежния топъл вятър,
който духа от кафявите им планини.
Позволи ми да се покатеря върху тях и да видя гледката отгоре.
Когато изляза от очите ти,
позволи ми да погаля косата ти с тези меки вълни.
Позволи на пръстите ми да усетят
всяка една от тези различно високи вълни.
Спаси ме с ръцете си, когато дойде най-високата вълна,
защото не мога да плувам.
После премести пръстите си върху пианото и ми изсвири мелодията,
която стои под името "In Another Life".
Моят живот е този друг живот, защото с теб се чувствам различно.
С теб усещам спокойствието, за което преди съм копняла.
Моля те, позволи ми да остана в новия си живот, но с теб.
Новият живот е този, който намерих в очите ти.
Сега съм нова, имам нови чувства.
Нещо различно се случва с мен.
За пръв път се влюбвам през пролетта.
Нека тази пролет е това ново начало на любовта.
И нека тази пролет е завинаги, както е в очите ти.
Защото твоите очи няма да променят цвета си.
Така силно искам да съм вътре в тях, защото там времето е ясно.
Те са ясни като Рая.
Позволи ми да разходя новата си бяла рокля там
и да танцувам като дете с нея.
Позволи ми да танцувам със същата лекота
и нежност като листата по клоните на дърветата,
когато духа вятърът от планините в очите ти.
Позволи ми да изцапам стъпалата си с пръстта,
която е родила всичките цветя.
Позволи ми да оплета косите си в тях и когато ставам,
те да останат заплетени така, както когато съм лежала.
Остави ме да тичам докато не се изморя
и да започна да чувам сърцето си как бие силно.
Позволи ми, когато се изморя, да се разходя бавно
и да открия скритата пътека, водеща до твоето сърце.
И последно, позволи ми и там да вляза.
И когато вляза, моля те, затвори вратата.
© Iliyana Nikolova Всички права запазени