24.04.2024 г., 17:26

Позволи ми

538 0 0

Виждам очите ти и виждам цветовете в тях.

Виждам как приказно и вълшебно се преливат.

Напомнят ми на един приказен свят,

в който бих живяла.

Когато светлината ги огрее,

се виждат зелени полета с цветя по тях.

Там стъпвам боса,

защото искам да усетя с кожата си тяхната свобода.

Прекрасни зелени полета с жълти цветя.

Позволи ми да си откъсна от тях.

Обещавам да ги пазя и поливам,

за да останат все толкова ярки и красиви.

Позволи ми да легна върху тревата утринна роса

и да намокря косите си с нея.

Позволи ми да се слея с тази пролетна картина

и да остана там поне за една нощ.

Нека тази нощ да бъде тази, след която идва лятото,

за да усетя и нежния топъл вятър,

който духа от кафявите им планини.

Позволи ми да се покатеря върху тях и да видя гледката отгоре.

Когато изляза от очите ти,

позволи ми да погаля косата ти с тези меки вълни.

Позволи на пръстите ми да усетят

всяка една от тези различно високи вълни.

Спаси ме с ръцете си, когато дойде най-високата вълна,

защото не мога да плувам.

После премести пръстите си върху пианото и ми изсвири мелодията,

която стои под името "In Another Life".

Моят живот е този друг живот, защото с теб се чувствам различно.

С теб усещам спокойствието, за което преди съм копняла.

Моля те, позволи ми да остана в новия си живот, но с теб.

Новият живот е този, който намерих в очите ти.

Сега съм нова, имам нови чувства.

Нещо различно се случва с мен.

За пръв път се влюбвам през пролетта.

Нека тази пролет е това ново начало на любовта.

И нека тази пролет е завинаги, както е в очите ти.

Защото твоите очи няма да променят цвета си.

Така силно искам да съм вътре в тях, защото там времето е ясно.

Те са ясни като Рая.

Позволи ми да разходя новата си бяла рокля там

и да танцувам като дете с нея.

Позволи ми да танцувам със същата лекота

и нежност като листата по клоните на дърветата,

когато духа вятърът от планините в очите ти.

Позволи ми да изцапам стъпалата си с пръстта,

която е родила всичките цветя.

Позволи ми да оплета косите си в тях и когато ставам,

те да останат заплетени така, както когато съм лежала.

Остави ме да тичам докато не се изморя

и да започна да чувам сърцето си как бие силно.

Позволи ми, когато се изморя, да се разходя бавно

и да открия скритата пътека, водеща до твоето сърце. 

И последно, позволи ми и там да вляза.

И когато вляза, моля те, затвори вратата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Iliyana Nikolova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...