24.04.2024 г., 17:26

Позволи ми

546 0 0

Виждам очите ти и виждам цветовете в тях.

Виждам как приказно и вълшебно се преливат.

Напомнят ми на един приказен свят,

в който бих живяла.

Когато светлината ги огрее,

се виждат зелени полета с цветя по тях.

Там стъпвам боса,

защото искам да усетя с кожата си тяхната свобода.

Прекрасни зелени полета с жълти цветя.

Позволи ми да си откъсна от тях.

Обещавам да ги пазя и поливам,

за да останат все толкова ярки и красиви.

Позволи ми да легна върху тревата утринна роса

и да намокря косите си с нея.

Позволи ми да се слея с тази пролетна картина

и да остана там поне за една нощ.

Нека тази нощ да бъде тази, след която идва лятото,

за да усетя и нежния топъл вятър,

който духа от кафявите им планини.

Позволи ми да се покатеря върху тях и да видя гледката отгоре.

Когато изляза от очите ти,

позволи ми да погаля косата ти с тези меки вълни.

Позволи на пръстите ми да усетят

всяка една от тези различно високи вълни.

Спаси ме с ръцете си, когато дойде най-високата вълна,

защото не мога да плувам.

После премести пръстите си върху пианото и ми изсвири мелодията,

която стои под името "In Another Life".

Моят живот е този друг живот, защото с теб се чувствам различно.

С теб усещам спокойствието, за което преди съм копняла.

Моля те, позволи ми да остана в новия си живот, но с теб.

Новият живот е този, който намерих в очите ти.

Сега съм нова, имам нови чувства.

Нещо различно се случва с мен.

За пръв път се влюбвам през пролетта.

Нека тази пролет е това ново начало на любовта.

И нека тази пролет е завинаги, както е в очите ти.

Защото твоите очи няма да променят цвета си.

Така силно искам да съм вътре в тях, защото там времето е ясно.

Те са ясни като Рая.

Позволи ми да разходя новата си бяла рокля там

и да танцувам като дете с нея.

Позволи ми да танцувам със същата лекота

и нежност като листата по клоните на дърветата,

когато духа вятърът от планините в очите ти.

Позволи ми да изцапам стъпалата си с пръстта,

която е родила всичките цветя.

Позволи ми да оплета косите си в тях и когато ставам,

те да останат заплетени така, както когато съм лежала.

Остави ме да тичам докато не се изморя

и да започна да чувам сърцето си как бие силно.

Позволи ми, когато се изморя, да се разходя бавно

и да открия скритата пътека, водеща до твоето сърце. 

И последно, позволи ми и там да вляза.

И когато вляза, моля те, затвори вратата.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Iliyana Nikolova Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...