Apr 24, 2024, 5:26 PM

Позволи ми

537 0 0

Виждам очите ти и виждам цветовете в тях.

Виждам как приказно и вълшебно се преливат.

Напомнят ми на един приказен свят,

в който бих живяла.

Когато светлината ги огрее,

се виждат зелени полета с цветя по тях.

Там стъпвам боса,

защото искам да усетя с кожата си тяхната свобода.

Прекрасни зелени полета с жълти цветя.

Позволи ми да си откъсна от тях.

Обещавам да ги пазя и поливам,

за да останат все толкова ярки и красиви.

Позволи ми да легна върху тревата утринна роса

и да намокря косите си с нея.

Позволи ми да се слея с тази пролетна картина

и да остана там поне за една нощ.

Нека тази нощ да бъде тази, след която идва лятото,

за да усетя и нежния топъл вятър,

който духа от кафявите им планини.

Позволи ми да се покатеря върху тях и да видя гледката отгоре.

Когато изляза от очите ти,

позволи ми да погаля косата ти с тези меки вълни.

Позволи на пръстите ми да усетят

всяка една от тези различно високи вълни.

Спаси ме с ръцете си, когато дойде най-високата вълна,

защото не мога да плувам.

После премести пръстите си върху пианото и ми изсвири мелодията,

която стои под името "In Another Life".

Моят живот е този друг живот, защото с теб се чувствам различно.

С теб усещам спокойствието, за което преди съм копняла.

Моля те, позволи ми да остана в новия си живот, но с теб.

Новият живот е този, който намерих в очите ти.

Сега съм нова, имам нови чувства.

Нещо различно се случва с мен.

За пръв път се влюбвам през пролетта.

Нека тази пролет е това ново начало на любовта.

И нека тази пролет е завинаги, както е в очите ти.

Защото твоите очи няма да променят цвета си.

Така силно искам да съм вътре в тях, защото там времето е ясно.

Те са ясни като Рая.

Позволи ми да разходя новата си бяла рокля там

и да танцувам като дете с нея.

Позволи ми да танцувам със същата лекота

и нежност като листата по клоните на дърветата,

когато духа вятърът от планините в очите ти.

Позволи ми да изцапам стъпалата си с пръстта,

която е родила всичките цветя.

Позволи ми да оплета косите си в тях и когато ставам,

те да останат заплетени така, както когато съм лежала.

Остави ме да тичам докато не се изморя

и да започна да чувам сърцето си как бие силно.

Позволи ми, когато се изморя, да се разходя бавно

и да открия скритата пътека, водеща до твоето сърце. 

И последно, позволи ми и там да вляза.

И когато вляза, моля те, затвори вратата.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Iliyana Nikolova All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...