Позволих си...
На Е.С.
Заведи ме на едно вълшебно място –
при море и пясък, с гларусова песен...
Да забравим, че животът ни е есенен!
Щом сме заедно, отново ще е лято!...
Ще простим вини, предателства и грешки...
Дните хиляди, погребани в раздяла...
И какво, че сняг в косите навалял е?
Знам, че все така желаеш ме горещо!...
Издържахме вече изпита на времето.
До стотинка заплатихме си цената
за това, че любовта не разпознахме…
А от гордост слепи, смъртно я простреляхме...
После търсехме напразно заместители...
И сърцата си изтръгвахме изкусно…
Колко нежни, лунни нощи сме пропуснали!...
Как ли щяха да изглеждат дъщерите ни?...
Заведи ме… Остани при мен до края!
На брега, където скръб и болка няма...
Но да бъда твоя, Бог ми забранява!
Позволих си само да си помечтая…
Албена Димитрова
7.10.2018.
София.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Албена Димитрова Всички права запазени
