На Е.С.
Заведи ме на едно вълшебно място –
при море и пясък, с гларусова песен...
Да забравим, че животът ни е есенен!
Щом сме заедно, отново ще е лято!...
Ще простим вини, предателства и грешки...
Дните хиляди, погребани в раздяла...
И какво, че сняг в косите навалял е?
Знам, че все така желаеш ме горещо!...
Издържахме вече изпита на времето.
До стотинка заплатихме си цената
за това, че любовта не разпознахме…
А от гордост слепи, смъртно я простреляхме...
После търсехме напразно заместители...
И сърцата си изтръгвахме изкусно…
Колко нежни, лунни нощи сме пропуснали!...
Как ли щяха да изглеждат дъщерите ни?...
Заведи ме… Остани при мен до края!
На брега, където скръб и болка няма...
Но да бъда твоя, Бог ми забранява!
Позволих си само да си помечтая…
Албена Димитрова
7.10.2018.
София.
© Албена Димитрова Всички права запазени