9.10.2018 г., 2:00  

Позволих си...

953 10 20

                          На Е.С.

 

Заведи ме на едно вълшебно място –

при море и пясък, с гларусова песен...

Да забравим, че животът ни е есенен!

Щом сме заедно, отново ще е лято!...

 

Ще простим вини, предателства и грешки...

Дните хиляди, погребани в раздяла...

И какво, че сняг в косите навалял е?

Знам, че все така желаеш ме горещо!...

 

Издържахме вече изпита на времето.

До стотинка заплатихме си цената

за това, че любовта не разпознахме…

А от гордост слепи, смъртно я простреляхме...

 

После търсехме напразно заместители...

И сърцата си изтръгвахме изкусно…

Колко нежни, лунни нощи сме пропуснали!...

Как ли щяха да изглеждат дъщерите ни?...

 

Заведи ме… Остани при мен до края!

На брега, където скръб и болка няма...

Но да бъда твоя, Бог ми забранява!

Позволих си само да си помечтая…

 

Албена Димитрова

7.10.2018.

София.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Албена Димитрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Като че ли само жените страдат от раздялата и мечтаят да си върнат идеала,с който са живяли преди....Готови са и да простят,въпреки,че лоши думи и постъпки,кошмарно ще се връщат и със случай и без случай...Толкова копнежно си го изразила,Албенче!Но времето лекува....Полезно е да се мечтае за нещо ново!Така мисля.
  • Благодаря ти, мила Руми! Бъди здрава, щастлива и вдъхновена!
  • Прекрасно стихотворение, Албенче! По-често си позволявай такива мечти, не само защото са красиви, но и защото чрез тях често успяваме да се откъснем от ритъма на сивото ежедневие!
  • Благодаря ти, Дани! Бъди здрав, вдъхновен
    и щастлив в любовта!
  • Много е красиво, Албена – носталгично по несбъдната любов, но докосва дълбоко! Поздравявам те

Избор на редактора

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....