Позволих си...

Поэзия » Любовная

958 10 20

На Е.С.

Заведи ме на едно вълшебно място –

при море и пясък, с гларусова песен...

Да забравим, че животът ни е есенен!

Щом сме заедно, отново ще е лято!...

Ще простим вини, предателства и грешки...

Дните хиляди, погребани в раздяла...

И какво, че сняг в косите навалял е?

Знам, че все така желаеш ме горещо!...

Издържахме вече изпита на времето.

До стотинка заплатихме си цената

за това, че любовта не разпознахме…

А от гордост слепи, смъртно я простреляхме...

После търсехме напразно заместители...

И сърцата си изтръгвахме изкусно…

Колко нежни, лунни нощи сме пропуснали!...

Как ли щяха да изглеждат дъщерите ни?...

Заведи ме… Остани при мен до края!

На брега, където скръб и болка няма...

Но да бъда твоя, Бог ми забранява!

Позволих си само да си помечтая…

Албена Димитрова

7.10.2018.

София.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Иржи (Ирина Филипова)

Като че ли само жените страдат от раздялата и мечтаят да си върнат идеала,с който са живяли преди....Готови са и да простят,въпреки,че лоши думи и постъпки,кошмарно ще се връщат и със случай и без случай...Толкова копнежно си го изразила,Албенче!Но времето лекува....Полезно е да се мечтае за нещо ново!Така мисля.

2018-10-26T00:42:29+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Благодаря ти, мила Руми! Бъди здрава, щастлива и вдъхновена!

2018-10-15T00:27:08+03:00
rumbic (Руми)

Прекрасно стихотворение, Албенче! По-често си позволявай такива мечти, не само защото са красиви, но и защото чрез тях често успяваме да се откъснем от ритъма на сивото ежедневие!

2018-10-14T04:06:39+03:00
anabel7 (Албена Димитрова)

Благодаря ти, Дани! Бъди здрав, вдъхновен
и щастлив в любовта!

2018-10-12T15:14:23+03:00
dansyto (Данаил Таков)

Много е красиво, Албена – носталгично по несбъдната любов, но докосва дълбоко! Поздравявам те

2018-10-12T12:16:57+03:00