Oct 9, 2018, 2:00 AM  

Позволих си...

  Poetry » Love
956 10 20

                          На Е.С.

 

Заведи ме на едно вълшебно място –

при море и пясък, с гларусова песен...

Да забравим, че животът ни е есенен!

Щом сме заедно, отново ще е лято!...

 

Ще простим вини, предателства и грешки...

Дните хиляди, погребани в раздяла...

И какво, че сняг в косите навалял е?

Знам, че все така желаеш ме горещо!...

 

Издържахме вече изпита на времето.

До стотинка заплатихме си цената

за това, че любовта не разпознахме…

А от гордост слепи, смъртно я простреляхме...

 

После търсехме напразно заместители...

И сърцата си изтръгвахме изкусно…

Колко нежни, лунни нощи сме пропуснали!...

Как ли щяха да изглеждат дъщерите ни?...

 

Заведи ме… Остани при мен до края!

На брега, където скръб и болка няма...

Но да бъда твоя, Бог ми забранява!

Позволих си само да си помечтая…

 

Албена Димитрова

7.10.2018.

София.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Албена Димитрова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Като че ли само жените страдат от раздялата и мечтаят да си върнат идеала,с който са живяли преди....Готови са и да простят,въпреки,че лоши думи и постъпки,кошмарно ще се връщат и със случай и без случай...Толкова копнежно си го изразила,Албенче!Но времето лекува....Полезно е да се мечтае за нещо ново!Така мисля.
  • Благодаря ти, мила Руми! Бъди здрава, щастлива и вдъхновена!
  • Прекрасно стихотворение, Албенче! По-често си позволявай такива мечти, не само защото са красиви, но и защото чрез тях често успяваме да се откъснем от ритъма на сивото ежедневие!
  • Благодаря ти, Дани! Бъди здрав, вдъхновен
    и щастлив в любовта!
  • Много е красиво, Албена – носталгично по несбъдната любов, но докосва дълбоко! Поздравявам те

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Писмо до другия край на земята 🇧🇬

anonimapokrifoff

Ти как си, сине, в твоята чужбина, където океанът пръски мята? Когато ти оттука си замина към по-доб...