lips_of_angels (Ем)
164 5068
1.03.2011 г., 21:12 ч.

Праг 

  Поезия
1596 3 35

Щом любовта ти е измислен праг,

аз няма смисъл даже да пристъпвам.

Очакван е човешкият ни крах,

а всяка зима идва като сблъсък

на малки парашутчета от сняг

с земята, на която сме поспрели.

Светът е нищо повече от свят,

когато няма с кой да се споделя.

И всеки опит в търсене на друг

болезнено полепва върху вените.

И всичката ни кръв и всеки пулс

очакват да намерим себе си

в едни очи, в едно “ здравей” от днес,

което да обърне с дъх представите,

което да не е изкуствен жест

и да обича всички недостатъци. . .

 

Но ако и вратата е измислен вход,

дали си заслужава тази крачка?

Аз няма да пристъпвам за подслон.

Отвън вали. И нищо не очаквам.

© Ем Всички права запазени

Свързани произведения
Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??