Mar 1, 2011, 9:12 PM

Праг 

  Poetry
1691 3 35

Щом любовта ти е измислен праг,

аз няма смисъл даже да пристъпвам.

Очакван е човешкият ни крах,

а всяка зима идва като сблъсък

на малки парашутчета от сняг

с земята, на която сме поспрели.

Светът е нищо повече от свят,

когато няма с кой да се споделя.

И всеки опит в търсене на друг

болезнено полепва върху вените.

И всичката ни кръв и всеки пулс

очакват да намерим себе си

в едни очи, в едно “ здравей” от днес,

което да обърне с дъх представите,

което да не е изкуствен жест

и да обича всички недостатъци. . .

 

Но ако и вратата е измислен вход,

дали си заслужава тази крачка?

Аз няма да пристъпвам за подслон.

Отвън вали. И нищо не очаквам.

© Ем All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??