Праг
Щом любовта ти е измислен праг,
аз няма смисъл даже да пристъпвам.
Очакван е човешкият ни крах,
а всяка зима идва като сблъсък
на малки парашутчета от сняг
с земята, на която сме поспрели.
Светът е нищо повече от свят,
когато няма с кой да се споделя.
И всеки опит в търсене на друг
болезнено полепва върху вените.
И всичката ни кръв и всеки пулс
очакват да намерим себе си
в едни очи, в едно “ здравей” от днес,
което да обърне с дъх представите,
което да не е изкуствен жест
и да обича всички недостатъци. . .
Но ако и вратата е измислен вход,
дали си заслужава тази крачка?
Аз няма да пристъпвам за подслон.
Отвън вали. И нищо не очаквам.
© Ем All rights reserved.
