Поръсен с прах от стар часовник

събрал на времето, тъгата и смеха...

Поръсил прах от паяжина и събрал росата

побил на кол истрадала душа.

Светът го стрешна със живота

тоз същият изпълнен с горчивина...

Но истински, показал му живота

живота, радост и мечта – преди смъртта.

Защо не спиш... попита го съдбата!?

Защо тревожно в тъмнината ти стойш?

Защо избягваш светлината!?

Човек ли си... или на дявола си се предал?

Или във самотата своя

със вяра във доброто сам стойш

усмихваш се, макар горчиво...

казваш си това съм аз.

Не се стахуваш даже да загубиш

Не се страхуваш даже да умреш...

Но истински копнееш да обичаш

затуй се бориш със смърта!