May 10, 2018, 3:29 PM

Прах 

  Poetry
374 1 1
Поръсен с прах от стар часовник
събрал на времето, тъгата и смеха...
Поръсил прах от паяжина и събрал росата
побил на кол истрадала душа.
Светът го стрешна със живота
тоз същият изпълнен с горчивина...
Но истински, показал му живота
живота, радост и мечта – преди смъртта.
Защо не спиш... попита го съдбата!?
Защо тревожно в тъмнината ти стойш?
Защо избягваш светлината!?
Човек ли си... или на дявола си се предал? ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Ангел All rights reserved.

Random works
: ??:??