Прах

aap (Ангел)
862 3584

10 may 2018, 15:29

Poesía

282 1 2

Поръсен с прах от стар часовник

събрал на времето, тъгата и смеха...

Поръсил прах от паяжина и събрал росата

побил на кол истрадала душа.

Светът го стрешна със живота

тоз същият изпълнен с горчивина...

Но истински, показал му живота

живота, радост и мечта – преди смъртта.

Защо не спиш... попита го съдбата!?

Защо тревожно в тъмнината ти стойш?

Защо избягваш светлината!?

Човек ли си... или на дявола си се предал?

Или във самотата своя

със вяра във доброто сам стойш

усмихваш се, макар горчиво...

казваш си това съм аз.

Не се стахуваш даже да загубиш

Не се страхуваш даже да умреш...

Но истински копнееш да обичаш

затуй се бориш със смърта!

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.