открадни ми роза
а пък аз на прах
листата й ще стрия,
него ще затворя
в медальон, във който
се поставя снимка
на любимия,
в църква ще го нося
да го опеят,
да го направят
като спомен свещен,
като магия силен,
верижка дълга ще му сложа
да е точно над сърцето,
да го крия под дрехите,
да имам винаги със себе си
нещо, което си докосвал…
© Мадлен Аспарухова Всички права запазени