открадни ми роза
а пък аз на прах
листата й ще стрия,
него ще затворя
в медальон, във който
се поставя снимка
на любимия,
в църква ще го нося
да го опеят,
да го направят
като спомен свещен,
като магия силен,
верижка дълга ще му сложа
да е точно над сърцето,
да го крия под дрехите,
да имам винаги със себе си
нещо, което си докосвал…
© Мадлен Аспарухова All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
