24.01.2006 г., 20:45

ПРАХОСНИК

1.2K 0 2
За просяка и късче хляб е нещо!
Затуй не се оплаквам аз сега.
Ти давала си, даваш ми и днеска,
скъперница не мога да те нарека.

Но аз какво съм сторил, че да можеш
с чиста съвест да ме наречеш съпруг?
Освен да те жадувам и копнея
не съм направил нищо! С ‘що съм по-добър от друг?

Ти щедра си! За мене се раздаваш.
Подаръци с компромиси редуваш. Как
когато те разочаровам ми прощаваш,
когато те предам се връщаш пак?

Не си лихвар! Със скъпите си дарове
не следваш полза в бъдещия ден.
А аз ги харча с курви и в пиянски барове.
При теб се връщам беден, болен и студен.

Но даже в най-измислените приказки
ако не си достоен идва в някой ден
печално-справедливо наказание –
заплащаш с болка всеки миг дарен.

И тъй сега пред тебе се изправям
с качулка на глава и с вързани ръце.
На твойта милост аз не се надявам.
Очаквам справедливо любовта ти да умре...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Добри Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...