За просяка и късче хляб е нещо!
Затуй не се оплаквам аз сега.
Ти давала си, даваш ми и днеска,
скъперница не мога да те нарека.

Но аз какво съм сторил, че да можеш
с чиста съвест да ме наречеш съпруг?
Освен да те жадувам и копнея
не съм направил нищо! С ‘що съм по-добър от друг?

Ти щедра си! За мене се раздаваш.
Подаръци с компромиси редуваш. Как
когато те разочаровам ми прощаваш,
когато те предам се връщаш пак?

Не си лихвар! Със скъпите си дарове
не следваш полза в бъдещия ден.
А аз ги харча с курви и в пиянски барове.
При теб се връщам беден, болен и студен.

Но даже в най-измислените приказки
ако не си достоен идва в някой ден
печално-справедливо наказание –
заплащаш с болка всеки миг дарен.

И тъй сега пред тебе се изправям
с качулка на глава и с вързани ръце.
На твойта милост аз не се надявам.
Очаквам справедливо любовта ти да умре...