Jan 24, 2006, 8:45 PM

ПРАХОСНИК

Poetry

1.2K 0 2

За просяка и късче хляб е нещо!
Затуй не се оплаквам аз сега.
Ти давала си, даваш ми и днеска,
скъперница не мога да те нарека.

Но аз какво съм сторил, че да можеш
с чиста съвест да ме наречеш съпруг?
Освен да те жадувам и копнея
не съм направил нищо! С ‘що съм по-добър от друг?

Ти щедра си! За мене се раздаваш.
Подаръци с компромиси редуваш. Как
когато те разочаровам ми прощаваш,
когато те предам се връщаш пак?

Не си лихвар! Със скъпите си дарове
не следваш полза в бъдещия ден.
А аз ги харча с курви и в пиянски барове.
При теб се връщам беден, болен и студен.

Но даже в най-измислените приказки
ако не си достоен идва в някой ден
печално-справедливо наказание –
заплащаш с болка всеки миг дарен.

И тъй сега пред тебе се изправям
с качулка на глава и с вързани ръце.
На твойта милост аз не се надявам.
Очаквам справедливо любовта ти да умре...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.